Когато пътуваме за уикенда често ни се налага да преминем през някой от проходите на Стара планина. Ако още не сте решили кой от тях да предочетете и се колебаете, моят съвет е: Изберете Шипка. Макар и доста висок, проходът е със съвсем приличен асфалтов път и на места невероятни гледки. Освен това има няколко неща заради които си струва да преминете точно по този маршрут. Те са не само исторически паметници, но и източници на силна положителна енргия. Ако пътувате от юг на север през Балкана си отметнете в маршрута, че на около седем километра от гр.Казанлък се намира едно от най-впечатляващите открития на българските археолози. В така наречената Долина на тракийските царе учените разкопават могила Голяма Косматка. Там попадат на тракийско светилище. Преди да стане гробница на тракийския цар-Севт III, мястото е било храм за последователите на учението на Орфей. За особените обреди, свързани с почитането на Орфей и Слънцето ни разказват предмети и руини. Такива са олтарите на орфическата религия - залата с купола в могилата Голяма Косматка и ритуалната кръгла зала с колона в средата в могилата Шушманец /намира се на няколкостотин метра от по посока Шипка/. Пътят към Голяма Косматка е асфалтиран и самият паметник е много добре реставриран, осветен и е превърнат в туристическа отбивка, докато към другите могили в района практически няма път, но според мен особено е усещането, че на по малко от километър едно от друго в този район могат да се видят толкова неща, свързани с един от най-древните народи в Европа.
Тъжна е историята на престолния град на СевтIII - огромният за времето си Севтополис. В зората на комунизма, при подготовка на терен за строеж на язовирни съоражения са открити останките на древен град. “Строителите на новото време” дават на учените няколко месеца срок да изследват района. Скоро след това водите на близкия язовир Копринка заливат града.
Ако преминавате през град Казанлък може да отидете до Казанлъшката гробница.
За съжаление посетителите няма да могат да се насладят напълно на изкуството на тракийските майстори,защото оригиналната гробница не е отворена за посетители. Точно до нея има постороено нейно копие -там туристите могат да разгледат стенописите.
Ако пътувате в обратна посока от север на юг ще попаднете на гледка като от приказка-сред дърветата се виждат като пренесени от Русия с магическа пръчка златните кубета на Руската църква. Когато се спускате от върха, малко преди да слезе до долината пътят минава покрай китното подбалканско градче Шипка. Освен за почивка или хапване в някоя от местните кръчми, там може да отбиете от пътя за да отидете до църквата. Тя е построена в началото на века от руски дарители като паметник на загиналите руски войници при битката на Шипка. Може би заради това, че съм живяла в Русия и познавам руската душевност, останах запленена от мястото-сякаш късче от тяхната природа беше попаднала в средата на Балкана. Дори и на фона на дървета, типични за нашата гора имаше малка горичка от брези. Самата църква е постороена по подобие на храма Василий Блажени в Москва. Освен това силно впечатление прави и чистотата и перфектно поддържани градина и алеи в горичката, гледка, за съжаление, нетипична за повечето от нашите храмове.
В близост до църквата попадате на позната гледка-сергии със сувенири и разни други дреболии. Ако сте романтично настроени може да си купите българска козметика направена с розово масло, розова вода или сладко от рози.
Усещането за време се губи когато сред аромата на гора и зелено по пътя си последователно попадате на Руската църква, героичната Шипка и останките от Долината на тракийските царе.