Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос?
„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.

„Блажното“ народно творчество дълги години бе пренебрегвано от изследователите на фолклора, вероятно поради „срамния“ си и непрестижен характер. В последните години група антрополози и фолклористи изследваха част от този фолклор, разпитаха бабите и публикуваха автентични народни приказки, поговорки, песни и обичаи с еротично съдържание.

В сборника „Фолклорен еротикон“, съставен от Флорентина Бадаланова, са публикувани няколко варианта на приказката „Те ти, булка, Спасовден“, разказани от различни хора. Ето интерпретацията на Господина Митрикова от гр. Лом, обл. Монтана (запазен е автентичният диалект на разказвача):

„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. - вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:

- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.

Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.

Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Според християнската (а не фолклорната, езическа) традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден се въздигнал в небесата.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Източник: http://e-vestnik.bg/3980

Назад

Цветница

Това е християнски празник, който се празнува на шестата неделя от Великия пост и една неделя преди Великден.

Празника символизира признаването на Исус Христос като Месия и влизането му в престолния град.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия , той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ .

Народа на Йерусалим очаква Спасителя за Великден. Той влиза в града като такъв-качен на магарица/символ на мира, а не на кон/символ на войната/. По време на бдението преди празника хората държат в ръцете си клончетата от върба и с тях посрещат идването на Владетеля на Небето и Земята.

Върбата е северния аналог на палмовите листа-атрибута, с който приветствали царете. По време на службата тези клонки се благославят и поръсват със светена вода и след това се отнасят вкъщи-символ на отнасянето на божията благодат в дома. С тези клонки се украсява домашната икона и се пазят там до следващата година. В някои краища децата леко се удрят с върбовите клонки и се казва да си здрав като върба. В други с тях се удрят домашните животни за да не ги хващат болести. Винаги се е смятало че върбата е лечебно растение и хората са лекували някои болести с листа и пъпки от върба. Вярвали са че натопените в светена вода върбови клонки могат да спрат летните бури. Всеки който се чувствал неуверен в себе си трябвало да удари стената в дома си с върбовите клонки от Цветница и с пожеланието да бъде устойчив като на стена. За лош знак се смята саденето на върба.

На този празник поста е облекчен и може да се яде риба.

На Цветница празнуват всички, чиито имена са имена на растения:

• Ангел(ина)
• Божура
• Виолета, Върба, Върбан, Върбинка
• Гергин(а), Гроздан(к)а
• Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а)
• Елица-Идва от Ела
• Жасмина
• Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
• Ива
• Иглика
• Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка
• Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина
• Маргарита, Магнолия, Малина
• Нева, Невен(а),Незабравка
• Петуния
• Ралица, Роза
• Росен
• Росица
• Смилян(а)
• Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
• Фидан(к),Ангел(ина)
• Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко,
• Череша
• Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

Сирни заговезни (Неделя сиропустна или Прошка неделя)

Източно–православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя - 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

До началото на 19 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда.

При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните

С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Празничната трапеза има обреден характер и включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традицията е след вечеря да се изпълнява обичаят „хамкане“, закачва се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавана и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста.

Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича Масленица и тогава се организират „балагани“ - панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер.

Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости. По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.

Св. Стефан е първият християнски мъченик. Неговото дело се почита от Православната църква на 27 декември, Стефановден.

Имен ден имат всички кръстени Стефан, Стефана, Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Станка, Стоян, Стоянка, Таня, Цонко, Запрян и техните производни.

Св. Стефан е и създател на първата християнска общност. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите завидели на Св. Стефан, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица.

През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез видението на един свещеник. Те били пренесени в Сионския храм в Йерусалим.

Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.
 

Назад