Новите европейци, тръгнали към Солун, който е само на 100 км от Кулата, често се заплесват по красотите на Мелник, отскачат до Роженския манастир и до Рупите и в крайна сметка въобще не прекосяват границата. Така се случи и с мен и приятелите ми – прекарахме почивните дни, обикаляйки българските прелести, и така и не стигнахме до Солун.

Основният поминък на хората в града е производството на вино от прочутия сорт грозде широка мелнишка лоза (за него мълвата говори, че е най-старият в света и расте само в този край). По тази причина най-атрактивният музей в града е Кордопуловата къща, вписана в пясъчните скали в самия край на града. Строена през 1754 г. от богатия търговец Манол Кордопулов, тя е известна като най-голямата фамилна къща на Балканите, а най-забележителното място в нея – след венецианските витражи, е избата в приземния етаж с тунели от 150 м, издълбана специално за съхранение на бъчвите с капацитет до 300 т, където и днес може да опитате и после да си купите от прочутото мелнишко вино.

Населението на Мелник е много смесено и, както се предполага, атмосферата на механите и рубиненото вино са спомагали през вековете за закрепване на добрите отношения между хората. Според една интересна статистика през 1900 г. населението на Мелник е наброявало 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.

Истинността на гореизложените факти потвърждавам с личния си опит. Не се наложи дълго да търсим хотел, защото почти всяка къща предлага стаи за нощувка. На сутринта след първата вечер се събудихме с леко разлюляни от виното глави и дузина нови приятели, сред които симпатично гръцко семейство. С леко чувство за вина и угризения за прекалено охолната според божиите закони вечер решихме да последваме съвета на стопанина на хотелчето и се отправихме към Роженския манастир. Разстоянието до манастира е пет километра по приличен асфалтов път, който отвежда точно до портите на манастира. Хората без кола обаче трябва да знаят, че от града до село Рожен няма автобусна линия. В селото могат да се видят напълно запазени кирпичени къщи с истински кратунки и тиквени фенери по вратите.

Роженският манастир е най-големият наоколо и един от няколкото средновековни български манастира, запазени непокътнати и до днес. Според летописи той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – „Свето Рождество Богородично“, е дала името си на близкото село Рожен. През XVII век манастирът е опожарен, но бързо е възстановен още в началото на XVIII век. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Неговият гроб е в непосредствена близост – малко под манастира.

Точно пред манастирската ограда, въпреки студеното време, ставаш свидетел на уникална симбиоза – сякаш сам Господ е пръснал из ширналата се поляна всякакви семена на дървета, храсти и цветя. По-наблюдателните ще забележат, че някои видове са топлолюбиви растения, абсолютно нетипични за нашите географски ширини, а до тях растат иглолистни дървета, характерни за северните райони. Особената хармония в тази божа градина те кара да се замислиш дали наистина тук горе, на високото, не си се доближил на крачка от Господните селения. Чувството е толкова особено и непривично за съвременния градски човек, че се отпускаш и се отдаваш на настроението си и без да усетиш дори, са минали няколко часа. Колко стари са стенописите на църквата и това, че няма свещеник, а всичко е оставено на съвестта на посетителите, вече няма значение. По-важното е, че внезапно проумяваш колко важна е хармонията между човека и природата, и разбирането за нея е това, което хората на всяка цена трябва да оставят на поколенията.

Тръгваме си с неохота и на връщане минаваме отново през Мелник, за да си купим от хотелчето, в което спахме, няколко литра от хубавото вино на стопаните. Така заедно с последните лъчи на зимното слънце те топли и мисълта, че отнасяш със себе си малка част от приказната природа на градчето край границата.